Иван Стоянов

Каквото и да кажа за себе си, би било насилено и изкуствено. Бих могъл да споделя например, че от години изучавам астрологичния език, че съм прекарал ранната част от живота си предимно изолиран и сам със себе си, че съм изследвал немалко древни текстове като „Тао Те Чинг“, „Йога сутрите на Патанджали“ и много други подобни. Всичко това обаче биха били обстоятелства. Моят стремеж е да заведа себе си и всички, които успея да докосна, там, където обстоятелствата се обезсмислят - по модела, който древните Учители са използвали. Затова моята история не е важна толкова, колкото важни са изводите, до които тя ме е довела. Човешките възприятия са обусловени – те не виждат реалността чисто. Просто такива са обстоятелствата на тази планета. По никакъв начин не претендирам, че знам каквото и да е, но толкова много съм видял и преживял вътрешно, че единственото, което мога да направя, е да го споделя. Страданието, в което умът ми ме е накарал да вярвам и пътят, по който съм намерил свобода от това страдание, са мотиваторът зад всичко, което правя.